Рециклирана угарка
Свих цигара от недописаните ти стихове.
Малко нагарча тютюнът във тях.
Макар страстта между нас да е стихнала
и пулсът уморено утихнал,
да ги изпуша с наслада успях.
Всмукнал от твоята сприхавост,
че е вредна за здравето, дори не разбрах.
Нямах място и време за бдителност -
аз самият за теб филтър бях.
Колко мисли катранено черни
успя да филтрираш през мен!?
Съмнения, че съм лъжец и неверник
и от минал опит рециклирано покварен.
Сега споменът е само непотребна угарка,
дето клошарят търси в кофите с хъс,
а аз съм издимяла идилия "запазена марка",
с пожълтял мустак е животът ми къс.
© Милко Христов All rights reserved.
