Редактор

Да вярваш само на думи, е все така суета.

В пъстра цветност обути дирижират умело света.

Множат се всякак си, въздействащо-магнетични,

с цел да вменяват енергии, вибрационно различни.

Доволно потапят в илюзия всяка въздушна глава

и приземяват онези, дето им никнат крила.

Те... упояват, преливат, удостояват с награди,

отговори не преподават... едни и същи представи.

Целят се с похвати, с умелост фина жонглират.

Посадени дълбоко, криви корени впиват.

Но имат си и редактор, във всеки жив организъм

сърцето улавя им фалша и оня евтин цинизъм.

Разтваря тинята блатна до бистра вода

Прецежда я през душата и …О, светлина!

Казват думата дупка не прави, но ранява дълбоко

С ума често борави, разпростира се на широко.

Умелост нужна раздиплят, най-напред за ушите...

Намерят ли почва покълват и пътуват дълго през дните.