Рефракция
РЕФРАКЦИЯ
Оцелявам след тъмни пророчества,
мога и да нощувам на друма,
да пропадам из урви и пропасти.
На върха да останеш е трудно.
Но нима този свят черно-бял е,
щом се струпват табуни от облаци?
Все се влюбвам в дъжда, навалял ме,
и разчупил смеха на прозорците.
Както често фалшив е възторгът.
и похвали раздават се лесно,
славата са превръща в каторга.
В мойте мисли не ща да ме следват.
Имам призма – кристална и чиста,
светлината – през нея пречупя ли,
тя се пръсва на ситни мъниста
из дъга с изтъняващи куполи.
© Валентина Йотова All rights reserved.
