Регенезис
Регенезис
Вървя след теб. Събирам твоя смях -
мънистата от броеница скъсана.
Да се захвърлят бисери е грях.
И аз ги сбирах в шепи непрекъснато.
А ти ги ръсиш щедро и със чар.
Прехласнато от смях дете разхвърляше
каквото види. Истински кошмар.
Шокиращо безгрижие за възрастни.
Забравили, че са били деца,
Те гледаха втрещено, неразбиращо.
Едно полудете-полужена,
светът около себе си разсмиваше.
То спусна се с разтворени ръце
и много бърже им омеша шапките.
Един целуна в гузното лице,
а друг подхвана дружески над лакътя...
И стана чудо. Старците и те,
катарзис странен сякаш изживяваха.
Променяха се на мига. Съвсем.
И все по-млади, и по-млади ставаха...
А аз стоях и гледах изумен,
как любовта света преобразява.
И... разпилях събраното от мен.
Смехът разхвърлян – всъщност си го сяла.
© Александър Калчев All rights reserved.
