alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
Mar 23, 2010, 2:08 PM

Регенезис 

  Poetry » Love
724 0 13

Регенезис

 

Вървя след теб. Събирам твоя смях -

мънистата от броеница скъсана.

Да се захвърлят бисери е грях.

И аз ги сбирах в шепи непрекъснато.

 

А ти ги ръсиш щедро и със чар.

Прехласнато от смях дете разхвърляше

каквото види. Истински кошмар.

Шокиращо безгрижие за възрастни.

 

Забравили, че са били деца,

Те гледаха втрещено, неразбиращо.

Едно полудете-полужена,

светът около себе си разсмиваше.

 

То спусна се с разтворени ръце

и много бърже им омеша шапките.

Един целуна в гузното лице,

а друг подхвана дружески над лакътя...

 

И стана чудо. Старците и те,

катарзис странен сякаш изживяваха.

Променяха се на мига. Съвсем.

И все по-млади, и по-млади ставаха...

 

А аз стоях и гледах изумен,

как любовта света преобразява.

И... разпилях събраното от мен.

Смехът разхвърлян – всъщност си го сяла.

 

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??