Oct 8, 2014, 6:42 PM  

Реинкарнация

1.3K 2 20

 

 

Родих се мъртъв, мъртъв се родих
от тежък сън възкръснал в пуст живот
нелепо време там край мен лежи
тунел един прострян от гроб до гроб...
А гвоздей призрачен пак погледът кове
и намотава своето кълбо
дордето ослепее мисълта
и стане сухо сбръчкано чело.
...Как всеки миг е малък влак в нощта
а сам-самин аз пътник устремен
завръщащ се където не е бил
отиващ накъдето не е

                                       ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • нелепо време там край мен лежи
    тунел един прострян от гроб до гроб...

    А може би от щастие до щастие... Всеки избира с какво да брои дните си... Но тук има толкова тъга и толкова красиво изразена - болката на целия човешки род се състои именно в смъртта - в смъртта на ценностите, включително в забравата. Аз така си представям нещата - всичко се събира някъде и каквото е, просто е. Има го, съществува си, като същност, нас ни има, това, че времето ни чертае пътища, не означава, че няма и други вселени, в които да вървим, докато се „возим“ във влаковете. Въображението също определя посоки!
  • 1. Благодаря ти, Ена! Споделеното от теб е много точно и добронамерено и съм ти дълбоко признателен. Нека тази нова седмица ти донесе много радост и вдъхновение!

    2. Мерси за участието ти, Фабер! Виждам немалка доза конструктивизъм в критиката ти. Добре е, че припомняш мисли на апостол Павел. Това е важно за всеки един от нас, ако търсим Иисус в себе си, за да го пробудим.

    Имай просветлена нова седмица!
  • Хм... Фабер, всеки човек е себе си и никой друг. Глупаво е да се сравняваме с когото и да било, всеки е уникален. Или разбираш уникалността, или не. Това е. Авторът е споделил откровение. Да му благодарим за споделянето е по-добрият вариант, нали така?
    Ако не можеш да направиш добро, не прави поне зло...
    Съвършен е само Бог. Как ли ни се смее сега... четейки ни...
  • Депресивно... Типично депресивно, вкл. и защото го има и типичния(?) елемент на вероятно недостатъчно субективно оправдано абсолютизиране (художествено) на "обективната" мъртвост на автора...Е ето колко различно го е написал от "реинкарнирания"(?) Мисан напр. св. апостол Павел: "10. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни." (2 Кор.)
  • 1. Не бих скал да обиждам интелекта ти, Балди. Затова помисли още малко. Привидният парадокс, който очевидно те стъписва, има тривиално обяснение. Надявам се, че още докато четеш настоящите редове ще ти просветне. Като едно упътване ще ти кажа, че обяснението е по-лесно, отколкото обяснението на парадокса на Бертран Ръсел, или на антиномията на Бурали-Форти!

    2. Благодаря ти за този коментар, Росица и за високата оценка, дадена за стиха ми!

    3. Благодаря ти, Али, за високата ти оценка и за този толкова хубав коментар!

    На всички вас, приятели и колеги по перо, желая весели празници и творческо вдъхновение!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...