Реинкарнация
Загърбих този демоничен свят.
За него вече няма място в мене.
На грехове не съм бил никога богат.
Греховност носи смутното ни време.
В хралупата на моя глух живот
проспивам най-последните моменти.
Светът е зимен сън с изгубен брод.
Бездънна пещера на входа с черна лента.
Но има лъч - роден от младостта -
навярно той е нишката на Ариадна.
Пълзи по него паякът-душа,
изприда мрежата от животворна тайна.
И ще прогледна някой ден незрящ,
неземна светлина ще ме облъхне.
И в този ден, дори да съм скърбящ,
на вечността тъгата ще заглъхне.
Ще се пробудя странно прероден,
от всичко прежно дяволски прокуден.
Ще бъда нов в най-новия си ден,
намерил себе си на фона на изгубеното.
© Младен Мисана All rights reserved.
