Oct 21, 2011, 5:40 PM

Река 

  Poetry
1338 0 10
Като дъга пълзеше край върбите
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира
споменът от пролетния дъх,
приспивал с аромата си мъглите,
полегнали над каменния връх.
Пълзи реката в бреговете посребрени,
звезди потрепват в среднощен час,
като ресници над вълните вледенени
отронват небесният си чар... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??