M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
Oct 21, 2011, 5:40 PM

Река

  Poetry
1.5K 0 10

Като дъга пълзеше край върбите

помъдряла от годините река,

с монотонен плясък падаха листите,

заскрежени от есенна слана.

 

В сребърните им сърца пулсира

споменът от пролетния дъх,

приспивал с аромата си мъглите,

полегнали над каменния връх.

 

Пълзи реката в бреговете посребрени,

звезди потрепват в среднощен час,

като ресници над вълните вледенени

отронват небесният си чар...

 

Изгряла над хълмите - луната,

погали на реката лъкатушещия път,

разбит ледът сребрееше в сълзата

на събуденото око в студената ú плът...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0