Река
Като дъга пълзеше край върбите
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира
споменът от пролетния дъх,
приспивал с аромата си мъглите,
полегнали над каменния връх.
Пълзи реката в бреговете посребрени,
звезди потрепват в среднощен час,
като ресници над вълните вледенени
отронват небесният си чар...
Изгряла над хълмите - луната,
погали на реката лъкатушещия път,
разбит ледът сребрееше в сълзата
на събуденото око в студената ú плът...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
