M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
21.10.2011 г., 17:40 ч.

Река 

  Поезия
1205 0 10

Като дъга пълзеше край върбите

помъдряла от годините река,

с монотонен плясък падаха листите,

заскрежени от есенна слана.

 

В сребърните им сърца пулсира

споменът от пролетния дъх,

приспивал с аромата си мъглите,

полегнали над каменния връх.

 

Пълзи реката в бреговете посребрени,

звезди потрепват в среднощен час,

като ресници над вълните вледенени

отронват небесният си чар...

 

Изгряла над хълмите - луната,

погали на реката лъкатушещия път,

разбит ледът сребрееше в сълзата

на събуденото око в студената ú плът...

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??