Като дъга пълзеше край върбите
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира
споменът от пролетния дъх,
приспивал с аромата си мъглите,
полегнали над каменния връх.
Пълзи реката в бреговете посребрени,
звезди потрепват в среднощен час,
като ресници над вълните вледенени
отронват небесният си чар... ...