Река съм
Много старо стихотворение, но си го обичам.
Аз никому и нищо не дължа.
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река
преливаща от хиляди различия.
Ту бистра и спокойна - бял сатен
копринено докосваща брега ти,
от чара чудодеен запленен
разцъфващо уханен е деня ми.
А друг път съм завихрен водоскок,
заливаща до пакостност тревите.
Тийнейджърски превръщам се в поток,
бълбукащо усмихвам и звездите.
Решила днес... каква да съм река,
пак хуквам устремена към морето,
привличащо ме с блян и красота,
за мен е укротило ветровете.
Аз никому и нищо не дължа.
Любов приемам и любов дарявам.
Река съм пълноводна. Да, жена!
Избрала слънцето да отразявам.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубав стих!
-
Красив стих!
-
Слънчева жена!!!
Чудесно е, Таничка!
-
Много е красиво! А финалът е чудесен.
-
Чудно!
-
Да, знам че е качвано, Пепи! Благодаря ти!
-
https://otkrovenia.com/bg/stihove/reka-sym-1
Чела съм го, качено е вече. -
Любимо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Для меня река очень ощутимое.
В детстве играя в "Ивасика - Телесика" дети уложили меня, ещё младенца. в деревянное корытце отправили по реке, а поймать не смогли.
С тех пор я часто чувствую реку, её движение и прохладу в своём позвонке.
Об этом здесь.если будет интересно.
https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=227810