Многобройните очи на времето
сънуват смисъла в кръвта ми
и нямото от злост, студеното
в града копнее за потайност.
Стените са сами ръцете му,
затворя ли очи в прозорци
нокти вкопчват мислите
с реки от кръв и от сатен.
Страхът - самотен дух, шепти
в блещукането на съдбите.
Сънят, люлял ни на пети,
прокапва като лунна пита ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up