Река от звезди и сълзи
Река от звезди и сълзи
Многобройните очи на времето
сънуват смисъла в кръвта ми
и нямото от злост, студеното
в града копнее за потайност.
Стените са сами ръцете му,
затворя ли очи в прозорци
нокти вкопчват мислите
с реки от кръв и от сатен.
Страхът - самотен дух, шепти
в блещукането на съдбите.
Сънят, люлял ни на пети,
прокапва като лунна пита
и спи...
след спомен тих...
под пухкава омайност...
врати от дим...
Прокапва като лунна пита
сънят, люлял ни на пети.
В блещукането на съдбите
страхът - самотен дух, шепти
с реки от кръв и от сатен,
нокти вкопчват мислите,
затворя ли очи в прозорци.
Стените са сами ръцете му.
В града копнее за потайност
и нямото от злост, студеното.
Сънуват смисъла с кръвта ми
многобройните очи на времето
събудени от птича песен.
© Йоана All rights reserved.
