Многобройните очи на времето
сънуват смисъла в кръвта ми
и нямото от злост, студеното
в града копнее за потайност.
Стените са сами ръцете му,
затворя ли очи в прозорци
нокти вкопчват мислите
с реки от кръв и от сатен.
Страхът - самотен дух, шепти
в блещукането на съдбите.
Сънят, люлял ни на пети,
прокапва като лунна пита ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация