Река тече
Не ме разколебавай да открия,
частицата, която ни възражда.
В душата ли, в сърцето ли се крие,
неистово - неосъзната жажда?!
Щом дишаме – тя в нас гори безспирно
и дава смисъл да сме още живи.
Понякога е толкова немирна,
до скъсване опъва всички жили.
Дали не е безкрайната надежда
или е необятната любов?
Все още непрестанно се оглеждам –
преравям всеки незакърпен ров.
Не може със очите да се види,
нито слухът ми ще го засече.
От дъното извират Кански сили,
вярата, волята – река тече!
© Данаил Таков All rights reserved.
Поздрави!
