Реките са вечни моми
Реките са вечни моми
Реките са вечни моми,
събрали чувства без край.
Все щастие търсят сами
и бързат към земния рай.
Задирят ги много потоци
целуват ги ручеи в смях,
прегръщат ги водоскоци,
въздишат канали по тях.
Реките хич не са лесни,
остават си вечни моми.
Милват свенливо брега
и шепнат му своите песни.
Препускат напред в самота
и стават им коритата тесни,
напролет, усетят ли страстта
до дъно да ги разтърсва,
преливат и грабват с вълна
брега си и го покръстват,
с капчици обич - вълшебна вода,
любовно събирана много години.
Оставят след тях след това,
нежни рòмоли - мираж на любов,
и пак затичват сами по света
да пеят песни с момински зов.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
И аз си харесвам идеята.И ми става весело!
