Любов и тъгата
Човекът е моряк на път,
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба.
Брегът го здраво в плен държи.
Жена и мъж с една съдба,
при брак – любов край тях кръжи.
При всеки бурен наш скандал,
стресиран бях – душата в шок,
и без да съм я призовал,
навлиза с взлом в дома на Бог.
Едно семейство тя разби...
Наместо прошка, мир, любов,
премина цял живот в борби...
За божи зов – не бях готов.
Откакто си замина Тя,
тъга е мой неканен гост.
Как трудно е да ѝ простя...
Между ни няма вече мост.
13 март – 18 часът 9 април 2022
(Фрагменти от: "По следите на дните" –
трета част)
––––––––
Свързани произведения: "Призови ме" и
"По следите на дните"
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
