Реквием
РЕКВИЕМ
На поета и приятеля В.Т.
Изправен на балкона
на петия етаж,
той гледа небосклона
и мръсния паваж.
А облачета бели
събират се на куп,
задружно път поели
за някъде на юг.
И два врабеца сиви
се бият за троха,
и крясъците диви
му галеха слуха.
Приятно е да слуша
на птиците гласа.
Дошло му е до гуша
от неизвестността.
На хиляди въпроси
той отговор дължи –
за подлите доноси,
поредните лъжи…
Той няма вече вяра,
няма мир в съня си.
Стига изневери!
Стига земетръси!
Двете потни длани
закриват лицето.
Ясно – неразбран е,
къса се сърцето.
Хайде, Веско Тачев,
събери куража,
трябва да прекрачиш,
чака те паважа.
Поглед потъмнява,
врабецът си свирка,
много съжалява –
готвел стихосбирка.
Той добре разбира –
мигът е епичен.
Кой му се умира
в тоз живот циничен?
Няма що да чака,
прекрачва балкона.
Една жена изплака,
рухна небосклона.
От съседна къща
писна продавача.
Ехото отвръща:
Тачев, Тачев, Тачев…
© Пенко Пенев All rights reserved.
