Автор: Генка Богданова
Като мъртвец, неоплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци – очи ослепели.
Не скърцат вратите – уста онемели.
Стъпки не будят заспали пътеки.
Млъкна камбаната селска навеки.
Стрехите ниско привеждат чела
над запустелите птичи гнезда.
В гераните мъртва водата лежи.
За смях и за песен мегдана тъжи.
Алена роза сред бурен линее. ...