Реквием за последното море
Реквием за последното море
Оплаках и последното море.
Без песен на русалки. Без рапани.
Не бе видяло много. Никой друг
не беше идвал скришом във съня му.
Една самотна чайка се изви.
Изкряска диво. После се изгуби
по дирите на някой залез син.
И плажът опустя. Като след чума.
Заспало бе последния си сън,
бленувайки навярно някой прилив.
Прегърнало във себе си небе
и пяна, непогалила делфини.
Умря във мен последното море.
За да пребъде в тебе. След години.
След много залези и много дни,
и незабравяне. И шепа миди.
© Елмира Митева All rights reserved.
