Една подир друга пропадат гредите
и вече домът не е дом.
Една подир друга нахлуват осите
и вече са цял ешелон.
Подслон си намира студеният вятър.
Не спря го. Не спрях го и аз.
И публика има - безплатен театър -
„приятели“ тръпнат в ескстаз.
Един подир друг си отлитат и дните.
Ех, есенни тъжни листа!
И зима нахлува. Аз вече се питам
къде ще се скрием сега.
Я дай да прескочим студената зима,
да цъфват красиви цветя.
Достатъчно, зная, в нас обич че има,
а тя ще поправи дома.
© Валентина Лозова All rights reserved.