Ах, таз печална твоя муза
сърцето пак ми разрида!
Изпълва бялата ти блуза
мечтите ми във резеда.
И повече не си помисляй
все тъжни строфи да редиш!
Небето - виж! - над теб е чисто
и пролетният ден - лъчист.
И ако пак ще затъгуваш
по стар копнеж или мираж -
пусни го! - нека да отплува
и на стиха си дай кураж.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up