Решение
Навън вали. Пристъпва бавно мракът.
Денят ми сив завършва ей така -
прибирам се, а самотата пак ме чака,
пак дебне ме от всеки ъгъл у дома.
Вали. Нощта разгръща черна пелена.
Небето плачещо светкавица раздира...
отеква гръм, отново тишина...
в очите ми сълзите пак напират.
И мъка стяга гърлото за сетен път.
Сърцето ми, от болката изпепелено,
безсилно и застанало на кръстопът,
се пита накъде ли да поеме?!
Да мрази ли или да продължи да го обича?!
Да го забрави или да помни образа любим?!
На никого да няма вяра вече
или отново да опита да се довери?!
Искрица на надежда лекичко проблясна,
като светулка в тъмното поле,
но после бързо, изведнъж угасна
и страх обзе раненото сърце.
И То реши да стане като камък -
студено, твърдо и безчувствено сърце.
Така не ще успее никой да го наранява!
Ще е само, но цяло ще си е!
© Румяна Йорданова All rights reserved.
„...На никого да няма вяра вече
