Решение

Угасна токът преди малко,
не ми се спи, затуй реших
да изкажа своята тъга накратко
в този малък, тъжен стих.
Започвам от начало, без да крия,
като ти казвам тази истина горчива -
и ако съм сгрешила, ''прости ми'', но
не вярвам, че може да съм прегрешила.
Коварният живот достигна своя тъй желан
възход от мен, отне любимото момче,
обичах го, но не отричах,
че тъй ще бъде по-добре.
Отиде то далече, спомням си
и аз живеех с мисълта, че ще се върне
някога отново - той беше моята мечта.
Но случи се, това е вече ясно,
отнеха ми го хората тъй зли,
животът гневен ме притисна бясно
и волното сърце до болка нарани.
Свещта привършва, аз изписвам редовете
и се мъча да забравя любовта,
да забравя образа тъй светъл
своята единствена мечта.
Дали ще успе,я питам се плахо,
сърцето до болка мълчи,
сълзици проблясват в очите,
а свещта веч догаря, уви.
Химикалката трепери във ръката,
пламъкът догасва веч,
в главата твоят лик се мята,
малък, безумен младеж.
Как хубаво ми беше с теб тогава,
човек понякога греши,
и мисля си, не бях аз права,
не знаех, че тъй много ще боли.
И ето, вече всичко свърши,
така ще бъде по-добре,
сега сме вече разделени,
ще страда нараненото сърце -
и болката ще бъде вечна, защото,
зная, прегреших, че тази мъка безчовечна
обхвана моя тъжен стих.
Написах своя стих накратко
с най-мечтаните слова.
Сега го препрочитам гладко
и забравям своята тъга.

(това стихче попадна случайно в ръцете ми днес. то е посветено на моята детска любов. тя живее все още в спомените ми.)


21.01.1987г.