сиа (Силвия Андреева) сиа (Силвия Андреева)
3 72
May 25, 2007, 8:08 PM

РЕШЕТКИТЕ

  Poetry
623 0 3
Решетките

Зарешетих се накрая
след няколко кражби

Високо съм

В прозорците
ще влиза слънце на квадратчета
вратата негостоприемно ще изисква
специален пропуск

Високо съм

Не ме е страх от слънцето,
нито от Бога
и даже от квадратчета

Но страх ме е, че трябва
да се примиря с решетките

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Андреева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0