Aug 15, 2014, 4:32 PM

Решително

Poetry » Other

1.5K 0 3

Решително

Обичам те или те мразя -

не знам, не мога да реша.

Но знам и двама ни терзаят

грешките на моята душа.

Вечер - мъничка, една...

Залез - кратък и безкръвен.

Мъка в моята мечта...

Стоя изправен и безмълвен.

Денят е мрачен, а небето сиво

и крача малко уморен,

а пътят някак мълчаливо -

пред мен разстила се смутен.

Край мен ли стъпваш колебливо,

или остави ме от първия момент?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nellnokia (Нели Господинова)

Опит за сонет?

2014-08-15T23:13:45+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Край мен ли стъпваш колебливо
или остави ме от първия момент?"
-----------------------------------------------------
Риторичен въпрос с повишена сложност...
Пожелавам занапред щастлив късмет и на лирическия,
и на автора! Поздрави и от мен!

2014-08-15T19:27:33+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Поздравление, Христо! Отново виждам, ясно очертана в текста ти, темата за това, дали краят не е заложен като един негатив още в началото и го осъзнаваме такъв - едва при проявяването на лентата.

От мен - най-висока оценка и специален поздрав!: Мисана

2014-08-15T18:52:35+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0