За кратко заваля -
сух мартенски покой,
кристали сняг;
по-леки от перо,
по-тежки от вина.
За кратко сви студът -
от сивото небе
прониза лъч,
замръзнал в светлина.
За кратко,
под снега,
на спирка на трамвай
в далечния квартал
с измръзнала ръка -
едно натискане
и край -
преставам да звъня,
забравям за снега,
изтривам
в джиесема си
една лъжа.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
