Mar 19, 2023, 6:56 AM

Рестарт

  Poetry
668 0 0

Не ще можеш тази нощ да заспиш
сам в леглото голямо.
Ще стенеш, ще се въртиш,
ще кълнеш до девето коляно
във моя род всички жени,
даже всички жени като цяло.

 

Ще ме мразиш и псуваш, отричащ
всяка моя заслуга,
кучка ще ме наричаш,
ще се жалваш на някоя друга
колко била съм критична,
неблагодарна, глупава, луда...

 

А аз в ръцете му силни ще спя,
нежно ще ме прегръща.
Той с грижи ме приласка
и аз с любов му отвърнах.
Така се печели жена.
както само с любов се задържа.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...