Mar 19, 2023, 6:56 AM

Рестарт

  Poetry
669 0 0

Не ще можеш тази нощ да заспиш
сам в леглото голямо.
Ще стенеш, ще се въртиш,
ще кълнеш до девето коляно
във моя род всички жени,
даже всички жени като цяло.

 

Ще ме мразиш и псуваш, отричащ
всяка моя заслуга,
кучка ще ме наричаш,
ще се жалваш на някоя друга
колко била съм критична,
неблагодарна, глупава, луда...

 

А аз в ръцете му силни ще спя,
нежно ще ме прегръща.
Той с грижи ме приласка
и аз с любов му отвърнах.
Така се печели жена.
както само с любов се задържа.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...