Retrograde

Poetry

498 0 3

Животът е низ от спомени,

които не помниш,

всички сме пациенти

с ретроградна амнезия,

а няма болници.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Амнезията понякога спасява и не е необходимо да я лекуваш. Спасява теб самия, но може би не отсрещния, на когото толкова му се иска да присъства в нечии спомени. Като в илюзия, която няма настояще.
Разфилософствах се...

2017-11-08T20:53:21+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Вярно.

2017-11-08T07:25:50+02:00
Довереница (Дочка Василева)

2017-11-07T22:35:27+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0