Retrograde

Poetry

496 0 3

Животът е низ от спомени,

които не помниш,

всички сме пациенти

с ретроградна амнезия,

а няма болници.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Амнезията понякога спасява и не е необходимо да я лекуваш. Спасява теб самия, но може би не отсрещния, на когото толкова му се иска да присъства в нечии спомени. Като в илюзия, която няма настояще.
Разфилософствах се...

2017-11-08T20:53:21+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Вярно.

2017-11-08T07:25:50+02:00
Довереница (Дочка Василева)

2017-11-07T22:35:27+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0