Ретроспекция
Затварям очи
и бавно броя на обратно.
Издирвам напразно
одавна отминали дни.
Опитвам да върна
в живота си всичко "на място",
макар да съзнавам,
химерни са тези игри.
Със поглед те търся
по улици, прашни от спомени,
парчета от време
в хербарий от кухи мечти,
подхвърлени сякаш нарочно пред мен,
да ме дразнят,
но щом ги докосна,
разливат се в гневни сълзи.
Избрах самотата,
пред сляпата обич, наивна.
Но още се питам: не сбърках ли?
Много боли!
© Георги Митренов All rights reserved.
