Rêve
Заведи ме в Париж.
По онази малка, бяла уличка,
която не познавам,
а така добре си спомням.
Ароматът на шампоан и първа пролет
от отворения бял прозорец
на улица "Accordéon rouge".
Помогни ми да намеря
малкия бутик
за свежи сутрешни жасмини,
бели като ризата ти,
поклащаща се на балкона.
Направи ли кафе?
Надявам се да си прочел бележката,
която сутринта оставих на възглавницата,
вместо мен.
Харесва ли ти почеркът ми?
Напомня ли на онзи
от първото изпратено писмо
през месец май?
Изглежда сякаш променен,
по-прецизен, по-украсен.
Като надписа върху червената бутилка
на любимото ни вино.
Червена, също като мен.
Като сърцето ми,
като лицето ми онази вечер.
Когато ми подаде розата
и ме прегърна.
И вместо цветето, реших да вдишам
аромата на парфюма ти...
И ти ли се влюби тогава?
•••
Сега, две години по-късно,
отново сме тук,
скрити и намерени
зад Катедралата.
Отново ми подаваш роза
и ме прегръщаш
и вдишвам..
Хм, никога няма да ми омръзне.
Защо погледът ти блести
по-силно от светлините?
Изваждаш нещо от чантата си.
Устните ти помръдват:
тихо "обичам те"...
Ръката ти хваща моята -
Самолетни билета. Два.
Дестинация:
Париж.
А Анна, благодаря ти, че улавяш емоцията, и че стихотворенийцето ми е влязло в онзи истински списък "вдъхновения". 
