Ревнива съм... не съм... лъжа те
Ревнива съм към слънцето, когато
със топла ласка сутрин те събуди.
А после те ревнувам от водата,
когато с хладни пръски те разбуди.
Ревнувам те от бялата ти риза,
във тялото ти впиваща се страстно.
Ревнувам и от трепета на бриза,
когато се притиска в тебе сластно.
Ревнувам от горящата цигара,
когато с аромати те опива,
ревнувам и на кожата загара ти,
от виното, когато го отпиваш.
Ревнувам те, когато все те няма,
и как в очите твои да надникна?
Ревнива съм! Не съм прилежна дама,
а цвете, от душата ти поникнало.
© Неземна All rights reserved.
...
