Dec 12, 2007, 7:51 AM

Ревност

  Poetry » Love
985 0 23

Ревност

 

 

 

(на Ледената принцеса...)

 

 

 

 

Не ме лъжи, с остатъка от своята вечеря

и не подхвърляй обичта си - закърнялата.

Копнея, пиршеството в тебе да намеря...

Аз искам те... За мене само... Цялата!...

 

 

 

 

Разделяй ме от всички на трапезата,

ревнувам ласките, за друг предназначени...

Жадувам те!!!... С обичта и със омразата

на моите мечти несподелени!...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...