Oct 11, 2010, 4:45 PM

Ревност

  Poetry » Love
784 0 6

Само обич ли?!... Тя ни е нужна,

ала пò ни е нужна любов -

да сме заедно, не да сме чужди

в този свят романтично-суров!

 

Ако чувството свърже ни грешно,

ще боли всеки ден, всеки час...

и тъгата ще бъде пак смешна,

а смехът - малко тъжен за нас!

 

С крокодилски сълзи ще е плакал

даже вятърът, стенещ в нощта -

разтревожил звездите ù в мрака

и събудил у нас ревността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...