Резекция на чувствата
Пропълзях във теб
и се разлях по вените ти,
не като кръв –
като лава.
Всяко нервно влакно завързах на възел,
изплетох стълба
и се качих до сърцето ти.
Ти извика от болка
или може би – от страх,
или може би – от изненада,
или просто, за да ме пропъдиш.
Но в теб беше толкова уютно,
че реших – оставам.
Разтворих душата ти като зряла праскова.
Колко много място за мен!
Отначало бях малка
като мъничка ракова клетка.
Пих от сока на чувствата ти,
ядох фермента на мисълта ти,
топлих се с твоите 36оС.
Пораснах.
Сега съм голяма и страшна.
Сега съм опасна.
Сега нося смърт.
Колко смешни са думите ми сега:
„Не знаех, не исках…”
И колко глупав е страхът ми
от скалпела в ръцете ти.
Не спирай.
Не се замисляй.
Не ме съжалявай,
защото аз нямах милост към теб.
Режи.
© Росица All rights reserved.
