Пропълзях във теб
и се разлях по вените ти,
не като кръв –
като лава.
Всяко нервно влакно завързах на възел,
изплетох стълба
и се качих до сърцето ти.
Ти извика от болка
или може би – от страх,
или може би – от изненада,
или просто, за да ме пропъдиш.
Но в теб беше толкова уютно, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up