Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
Jul 31, 2014, 9:59 PM

Резенче лято 

  Poetry » Love
882 1 30
РЕЗЕНЧЕ ЛЯТО
 
Не приемай за даденост чувствата. Виж:
как край теб всеки ден, вдъхновено и просто,
се въртя, все на пръсти, подобно дервиш...
пожелал да отгледа в сърцето си  Господ.
Всяка нощ ни е храм. И навярно съм страж
на нощта, свърнал кратко в семейното ложе.
Ако мине човек под прозореца наш,  
ще дочуе гласът ти да стене : "О, Боже..."
Утринта е етюд, наизуст който знам:  
сресваш пеещи къдри и гледам  
как изпадат от тях, с цвят на печен сусам,
високосни, летливи съзвездия.
На живота петак не дължа и сме квит
край капана на всяко ранимо изкуство.
Като същи Нерон, ще подпаля с кибрит
този град, ако утре среднощ го напуснеш.
Но ще търся и в тези безплодни земи
все лицето, от слънчеви ласки излято.
Ако още си тук, и насън, приеми
своя мъж. Идвам с резенче лято...

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??