Резенче лято
РЕЗЕНЧЕ ЛЯТО
Не приемай за даденост чувствата. Виж: как край теб всеки ден, вдъхновено и просто, се въртя, все на пръсти, подобно дервиш... пожелал да отгледа в сърцето си Господ.
Всяка нощ ни е храм. И навярно съм страж на нощта, свърнал кратко в семейното ложе. Ако мине човек под прозореца наш, ще дочуе гласът ти да стене : "О, Боже..."
Утринта е етюд, наизуст който знам: сресваш пеещи къдри и гледам как изпадат от тях, с цвят на печен сусам, високосни, летливи съзвездия.
На живота петак не дължа и сме квит край капана на всяко ранимо изкуство. Като същи Нерон, ще подпаля с кибрит този град, ако утре среднощ го напуснеш.
Но ще търся и в тези безплодни земи все лицето, от слънчеви ласки излято. Ако още си тук, и насън, приеми своя мъж. Идвам с резенче лято...
Не приемай за даденост чувствата. Виж: как край теб всеки ден, вдъхновено и просто, се въртя, все на пръсти, подобно дервиш... пожелал да отгледа в сърцето си Господ.
Всяка нощ ни е храм. И навярно съм страж на нощта, свърнал кратко в семейното ложе. Ако мине човек под прозореца наш, ще дочуе гласът ти да стене : "О, Боже..."
Утринта е етюд, наизуст който знам: сресваш пеещи къдри и гледам как изпадат от тях, с цвят на печен сусам, високосни, летливи съзвездия.
На живота петак не дължа и сме квит край капана на всяко ранимо изкуство. Като същи Нерон, ще подпаля с кибрит този град, ако утре среднощ го напуснеш.
Но ще търся и в тези безплодни земи все лицето, от слънчеви ласки излято. Ако още си тук, и насън, приеми своя мъж. Идвам с резенче лято...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
