Jul 6, 2025, 1:16 PM

Рибена кост

407 4 13

Остра костта е. От риба.

И е заседнала в гърлото.

Въздухът стене... Вибрира...

Дращи небцето ми..! Пърли..!

Спъвам се в теб. Отмалявам...

Пояс очакват очите ми.

Господи, не заслужавам!

Днес ли ще свършат дните ми?

Ти отминаваш. Прескачат

сълзите връхната болка.

Думата кост е. Не плача...

Плащам с живота си. Колко?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Почувствах го...силен стих! Бъди добре, Мария!
  • Ивана, много се радвам, че един млад и талантлив артист като теб, се е спрял на моята страничка, че съм го впечатлила!💖Продължавай да се развиваш в много посоки, ще те следя, мило момиче!🥰👍
  • Много болка има в тези твои думи,но знай,че след всяка буря изгрява слънце! Всичко ще се нареди! Красиво пишеш! ❤️🫂
  • Светличка, Дани, нека в живота ви никога на гърлото не дращи рибената кост на мъката, разочарованието, безпътицата, липсата на посока, болката от нечие отсъствие!
    Бъдете винаги щастливи, момичета!💖
  • Казват, заседнала, рибната кост се стопява. Но онова усещане, за жалост, остава... Красив, силен стих, Мария, поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...