Остра костта е. От риба.
И е заседнала в гърлото.
Въздухът стене... Вибрира...
Дращи небцето ми..! Пърли..!
Спъвам се в теб. Отмалявам...
Пояс очакват очите ми.
Господи, не заслужавам!
Днес ли ще свършат дните ми?
Ти отминаваш. Прескачат
сълзите връхната болка.
Думата кост е. Не плача...
Плащам с живота си. Колко?
© Мария Панайотова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
