Рицар на самотната душа...
„Рицар на самотната душа"
--------------------------------------
На кръстопътя на живота, сред прах и суета,
сред обич, болка, мъдрост и забвение,
приседнал съм, привел глава,
очакващ своето прозрение.
Стоя смълчан, потънал в мисли
и някъде дълбоко там аз търся своя Бог,
далече от реалността, във този миг безвремие
с душата своя водя диалог.
И питам я, задавам хиляди въпроси
за времето преди, сега и занапред,
и питам я какво тегло тя носи,
за кой ли път преравям спомени безчет.
Поемам дъх и после го задържам
страхувам се, че щом отворя своите очи
ще видя пак света... объркан
и някак изкривен от моите сълзи.
А плаче ми се, колко само ми се плаче,
душата моя стене и боли,
тя иска като мъничко хлапаче
това, с което бе орисана преди да се роди.
А аз отвръщам и, че уморих се да се влюбвам,
че омръзна ми да търся вечно любовта
и всеки път да виждам как погубвам
свойта същност, чувствата си, свойта доброта.
Изправих се, потърсих своята посока,
в ръката стиснал меч,
загърнат в наметалото на собствената си съдба,
аз пак вървя по пътя на живота,
превърнал се във рицар на самотната душа...
© Венцислав Димов All rights reserved.
