Рицар на самотната душа...
„Рицар на самотната душа"
--------------------------------------
На кръстопътя на живота, сред прах и суета,
сред обич, болка, мъдрост и забвение,
приседнал съм, привел глава,
очакващ своето прозрение.
Стоя смълчан, потънал в мисли
и някъде дълбоко там аз търся своя Бог,
далече от реалността, във този миг безвремие
с душата своя водя диалог.
И питам я, задавам хиляди въпроси
за времето преди, сега и занапред,
и питам я какво тегло тя носи,
за кой ли път преравям спомени безчет.
Поемам дъх и после го задържам
страхувам се, че щом отворя своите очи
ще видя пак света... объркан
и някак изкривен от моите сълзи.
А плаче ми се, колко само ми се плаче,
душата моя стене и боли,
тя иска като мъничко хлапаче
това, с което бе орисана преди да се роди.
А аз отвръщам и, че уморих се да се влюбвам,
че омръзна ми да търся вечно любовта
и всеки път да виждам как погубвам
свойта същност, чувствата си, свойта доброта.
Изправих се, потърсих своята посока,
в ръката стиснал меч,
загърнат в наметалото на собствената си съдба,
аз пак вървя по пътя на живота,
превърнал се във рицар на самотната душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Димов Всички права запазени
