Римско
обичам те
и винаги съм те обичал
и пияни италианци
със китари викат пеят
и крещят с отворено
бургаско я
овации
ragazziо
овации
не карабиниери
няма
да ги отведат
защото е съвсем нормално
както е нормално че със теб
не можем да говорим на
един език
къде сме се изгубили
погубили загубени
и не във превода
а във играта
с котката
и мишката
а сиренето е със дупки
в крайна сметка
този шум
обаче
ми допада
нека не остава
никой със погрешно впечатление
27 градуса по целзий
и поглеждам към това което
стана
там където сме били
или
били но квази
да това е лошото на спомените
никога не знаеш във коя
забравена от бога уличка
ще те свърнат и ще стигнеш
в някакъв кичозен бар със сладоледи
музикантът на фонтана
е красив но не достатъчно
за полицаите
елате по-насам
вземете си gelato
но пък аз искам си спомена
не слушат и
настъпват
хищно
и примляскват
мраморни високи
бели фигури
да
тук е където
тук е където
bravi bravi
крещи мъжът от мегафона
и добавя
brava
в случай че се е усъмняваме
доколкото се чува има и пиано
понякога гещалтът се
затваря знаеш
да затваря се като очи на гълъб
само два-три гълъба в рим защото сигурно
са се отчаяли и са избягали във някоя
страна
по-топла
и по-мръсна
да
обичам те
и винаги съм те обичал
не знам дали си някой точно
или кой от всичките
не знам дали не си един и същ
с различен пол с различно име
едно обаче знам със сигурност
сезонът на илюзиите
отдавна е приключил
и нямам
нищо
нищо
за раздаване
© Питър Хайнрих All rights reserved.
