Римувам любовта
Любовта не се римува с вечност.
Аз ще я римувам с благослов –
щом дори, когато си далече
мога да усетя твоя зов.
Мога да те търся непрестанно,
даже и когато ме боли.
А за хората съм често странна –
дяволче в очите ми гори.
Знам, през брод ще мина да те стигна,
светлината в шепи ще сбера,
за да мога, щом по път те видя
ей така, на теб да я даря.
Птиците ще долетят без време,
прелетели ниви и реки –
песента им стигнала до мене
ще е знак, че пролетта цъфти.
И римувам мислите си в песен –
тя за мен е слънчев благослов,
щом сърцето в пътя си нелесен
вечно търси своята любов.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
