Феерия от тонове, дъга от цветове,
слънчев лъч, играещ с листата.
Светла усмивка, ясно небе,
божество от прекрасна планета.
Есенен вятър, диво препускащ
през свободата на свойта безкрайност.
Топли очи, поглед, изискващ
и обещаващ безпределна вярност.
Човешки свят, случайно срещнат
с моят поглед и мойте представи.
Един копнеж, от съдбата обречен
завинаги такъв да остане...
© Симона Кръстева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
