Феерия от тонове, дъга от цветове,
слънчев лъч, играещ с листата.
Светла усмивка, ясно небе,
божество от прекрасна планета.
Есенен вятър, диво препускащ
през свободата на свойта безкрайност.
Топли очи, поглед, изискващ
и обещаващ безпределна вярност.
Човешки свят, случайно срещнат
с моят поглед и мойте представи.
Един копнеж, от съдбата обречен
завинаги такъв да остане...
© Симона Кръстева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
