Отдавна се опитвам да издраскам
финалните наброски връз платното.
Но моливът се чупи, непохватен
докрая да изобрази живота.
Изплъзват ми се миговете кратки,
в които бях наивна и щастлива.
Не осъзнавам как със бавни крачки
от мене безвъзвратно си отиваш.
И чезнат всички спомени за лято,
пътеките със теменужен ирис,
щом става всичко някак непознато,
олющено – без цветове и мирис. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up