Рисунка с туш и акварел
РИСУНКА С ТУШ И АКВАРЕЛ
Босоного октомврийско утро.
И зад хребетите – в шал мъглив,
позлатеният сред здрача купол –
небрежно драснат със молив.
Раздува вятърът платната му,
високо черквата отплува –
на Господ в щедрите обятия.
Селце, по нея ли тъгуваш?
В пъстроока окъсняла есен –
с поточе в жълтите й пазви,
да потънеш в тишина е лесно –
и всичко друго да забравиш.
Навярно е свещенодействие,
загадка – за непросветени.
Но дали щом тъмното просветне,
рухват всякакви съмнения?
Селце, къде са ти стопаните,
защо са пръснати стадата?
И само-самичко ли оставаш
в изпръхващите листопади?
Не научих името ти даже.
Из пруста – разпиляна слама.
И не виждам кой ще го подскаже –
дори и сянката на мама.
© Валентина Йотова All rights reserved.
