Apr 2, 2019, 4:33 PM

Рисунката

  Poetry » Love
525 0 0

 

Рисувам те със четка във ръката,

позираш ми на стола до стената.

Разголила изцяло тялото си стройно,

седиш срещу ми кротко и спокойно.

 

И аз опитвам да те изрисувам,

на листа с четката да те създам.

Оглеждам тялото ти сенките и светлината,

и срещам погледа ти за да пресъздам душата.

 

Рисувам те, но някак ми се щеше,

от плът ти да не си, а статуя да беше.

Че статуята камък дялан е на лед студена,

дори и съвършенна от душа е тя лишена.

 

Но жива си, потрепвата тялото ти в светлината,

очите блясват от дълбоко, отражението на душата.

И светлината нежно тебе осветява,

а погледът ти блясък във очите мои отразява.

 

Ръката ми защо трепери, спри за Бога,

със четка аз да те рисувам повече не мога!

И с поглед срещам тялото ти в еротична поза,

отрова на копнеж, отвара в превишена доза.

 

Захвърлям четката и спирам да рисувам,

а ти усмихваш и знаеш, аз не се шегувам.

Нетърпеливо чакаш страстно тебе да целувам,

със устни и целувки да те изрисувам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...