Oct 27, 2007, 12:30 AM

Рисува вятърът в стъклата ми 

  Poetry
712 0 27
Рисува вятърът в стъклата ми
реалните картини на мечтите.
Отеква в сблъсък с тишината ми
чувственост, преливаща във вените.
Картината на неизживян живот,
задъхан от препускане в окови,
във бутафория и сън една любов
катарзисно се ражда в мислите.
Страхувам се стъклата да погледна.
А огледално в мене се разплискват
на дните ми палитрите на есента,
в която вeтровете миг се спират.
Ще мога ли да бъда още себе си?
Ще мога ли да давам без остатък
реалното на звездното "обичам те",
дочуто някак глухо във зачатък...
Размивам със дъха си по стъклото
на мислите картините неясни...
Не се страхувам от несбъднатото,
а от сбъдване... там, във сърцето ми.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??