Рисува вятърът в стъклата ми
Рисува вятърът в стъклата ми
реалните картини на мечтите.
Отеква в сблъсък с тишината ми
чувственост, преливаща във вените.
Картината на неизживян живот,
задъхан от препускане в окови,
във бутафория и сън една любов
катарзисно се ражда в мислите.
Страхувам се стъклата да погледна.
А огледално в мене се разплискват
на дните ми палитрите на есента,
в която вeтровете миг се спират.
Ще мога ли да бъда още себе си?
Ще мога ли да давам без остатък
реалното на звездното "обичам те",
дочуто някак глухо във зачатък...
Размивам със дъха си по стъклото
на мислите картините неясни...
Не се страхувам от несбъднатото,
а от сбъдване... там, във сърцето ми.
реалните картини на мечтите.
Отеква в сблъсък с тишината ми
чувственост, преливаща във вените.
Картината на неизживян живот,
задъхан от препускане в окови,
във бутафория и сън една любов
катарзисно се ражда в мислите.
Страхувам се стъклата да погледна.
А огледално в мене се разплискват
на дните ми палитрите на есента,
в която вeтровете миг се спират.
Ще мога ли да бъда още себе си?
Ще мога ли да давам без остатък
реалното на звездното "обичам те",
дочуто някак глухо във зачатък...
Размивам със дъха си по стъклото
на мислите картините неясни...
Не се страхувам от несбъднатото,
а от сбъдване... там, във сърцето ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
