Рисувай ме със лунен цвят,
с бои от вятър и небе,
със песен на щурец в нощта
и с бяг на шеметни коне.
Рисувай ме със цвят на дъжд,
с цветя и пеперуден мах,
с боите на копнеж на мъж,
докоснал женския ми смях.
Рисувай ме със цвят на слънце,
събирай спомени в дланта ми,
пази ме в тебе като зрънце,
покълнало от любовта ми.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
