Рисувам и отпивам...
Художник съм . Рисувам
по платното младата лоза,
извила тяло, зажадняла,
а аз наливам с четката вода.
Разлисти, пукнаха листата –
развиха се зелени ветрила.
Ластуна тръгна, пребогато
нарасна чепката - звезда.
Напълниха се с меден сок зърната
и натежаха,
на стройно кръстче по лозата -
парички заблестяха.
И как с ръка като в поема
да не погалиш ти уше,
което с китна обеца,
тежи в човешките ръце?
И как да не целуваш страстно
откъснатия грозд?
Любов – опиянение, прекрасно –
и сякаш пее дрозд.
Как устните немеят,
целувайки плода -
той грее...
Сърцето стене в любовна нощ
а сутрин, пак дивее.
И на платното -
лоза ли нарисувах,
или чувствена жена?
Щом мъжката ръка погали –
в душата се разлистват чудеса.
И греят две очи
и страстни умовете се преплитат...
И две тела, и две сърца…
Кой знае на къде политат?!
© И.К. All rights reserved.
Хубави празници!
