Рисувам се по памет
Рисувам се. Сама - по памет...
От дълго време взирам се в лицето -
очите детски, устните изгарят
в любимото ми алено червено.
Две бръчки нови искат да ги видя..
Усмихвам се – годините си помня
и старостта е все по-близо
като финална есенна рапсодия.
Рисувам се. По детски – с двете плитки,
когато бягах боса по полето,
събирах по росата билки
и слушах в унес напев на щурчета.
И бялото в косата става злато,
с череши вместо обеци се кича.
Рисувам се по памет – просто млада,
останала завинаги момиче.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
