Feb 24, 2009, 9:16 PM

Роб на любовта

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Тъй пламенно гледат очите ти -
немея по тези звезди.
Пред слънцето греят косите ти.
Събуждаш в мен всеки инстинкт...
Не си ли ти красота
на крилете на бясно желание?

Очите ти - пълни с роса -
ключът към сърцето ми.
С всяка целувка гореща
изгръгваш къс от душата ми...
Вземи я. Целият съм роб
на твоята любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паулина Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...