Робиня на съдбата

Jan 21, 2010, 10:21 PM

Poetry » Other

647 0 0

Обгърната от болка,
в шепите на самотата,
ТЯ покорно чакаше
да блесне някаква искра надежда
или просто пламъче нежност.
Защо, съдба, ти от нея бягаше,
а ТЯ стоеше в пустошта
и тебе чакаше?
Защо не я прегърна в ръцете си големи,
защо не я успокои
със думи топли, нежни?
Бледа, като призрак ТЯ вече изглежда, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Робиня на съдбата

Want to read more?

Random works