Роден град, защо ли...?!

Poetry

1.2K 0 1

Понякога сърцето ми затихва

от мисъл, болка и тъга...

Как всичко родно си притихва,

привеждайки живот, снага...

Ах, пустее площадът ни огромен,

тъгуват кестените стари...

Затихнали фонтани онемели,

децата ни по друмища поели...

Каменната чешмичка самотна блика,

няма... няма младежка глъч...

А птичките още пеят до насита

и алеи гали светъл лъч...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kina (Ракина Радева)

Тъжно е но е добре изразено!

2009-09-01T16:10:14+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0