Роден град, защо ли...?!

Poetry

1.2K 0 1

Понякога сърцето ми затихва

от мисъл, болка и тъга...

Как всичко родно си притихва,

привеждайки живот, снага...

Ах, пустее площадът ни огромен,

тъгуват кестените стари...

Затихнали фонтани онемели,

децата ни по друмища поели...

Каменната чешмичка самотна блика,

няма... няма младежка глъч...

А птичките още пеят до насита

и алеи гали светъл лъч...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kina (Ракина Радева)

Тъжно е но е добре изразено!

2009-09-01T16:10:14+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0