Роден град, защо ли...?!

Poetry

1.2K 0 1

Понякога сърцето ми затихва

от мисъл, болка и тъга...

Как всичко родно си притихва,

привеждайки живот, снага...

Ах, пустее площадът ни огромен,

тъгуват кестените стари...

Затихнали фонтани онемели,

децата ни по друмища поели...

Каменната чешмичка самотна блика,

няма... няма младежка глъч...

А птичките още пеят до насита

и алеи гали светъл лъч...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kina (Ракина Радева)

Тъжно е но е добре изразено!

2009-09-01T16:10:14+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0